Сектор “Цимент”

Предварителният анализ (преди да са приети всички доклади), показваше най-голямо намаление на емисиите в сектор “Цимент”. Въпросът беше, дали това е в резултат от свиване на производството поради кризата, или се наблюдава и подобряване на емисионната ефективност в сектора?

След обработка на наличната информация за произведената продукция и генерираните емисии за периода 2008-2011г., се оказа, че и двете тези са верни. Действително има съществено намаление на производството, но и оптимизация на горивния микс.

Обработените данни за сектора и отделните инсталации, включени в него,  можете да видите тук.

!!! На посочения линк към момента изцяло са въведени наличните данни за разпределени и верифицирани емисии за всички инсталации, детайлни данни – изцяло само за сектор “Цимент” и малка част от останалите инсталации. В този смисъл, сумарните данни в частта, касаеща продукцията и разбивката на емисиите по произход за другите сектори и на ниво области не са пълни.

Реших да обработя публичните данни, достъпни през регистъра на верифицираните годишни доклади на операторите на стационарни инсталации към ИАОС и да проверя какво може да се извлече от тях като полезна информация.

Крайната цел на това упражнение е да  идентифицирам факторите, които определят жизнеспособността на фирмите от включените в схемата производствени сектори (представители на средния и голям бизнес),  добрите практики за реакция на кризата и на тази база – потенциала за намаление на емисиите.

Данните за 2011г. са непълни и отразяват попълването на регистъра към 17.04.2012г. , доколкото в момента не е приключил етапът на проверка и приемане на докладите от контролния орган. Те ще бъдат допълвани в хода на постъпване на информацията в регистъра.

Данните са обобщени по сектори и местоположение (ниво област) на инсталациите, участващи в схемата.

Изведените индикатори на този етап са:

• Ниво на емисиите по години и  като % за 2011г. към пред кризисната 2008г.,
• брой инсталации, които се включват/изключват от  схемата, възстановяват/прекратяват работа или запазват експлоатационния си статус през 2011г.,
• Брой на инсталациите, които през 2011г. са над или под нивото на емисиите за 2008г.
• Брой на инсталациите, реализирали минимум на емисиите през всяка от четирите години
• Брой на фирмите с положителна, отрицателна и неутрална тенденция в количеството на емисиите за 2011г., спрямо предходната 2010г.
• Използвани горива в сектора

Тези индикатори целят визуализация на  ефекта на:

• икономическата криза върху включените в схемата сектори и
• местоположението на инсталациите (има ли зависимост в отразяване на ефекта на кризата от бизнеса в различните области).
• горивната база върху способността на сектора да оцелява

Намалението на емисиите на този етап се разглежда като индикатор за намаляване на производствената дейност. То обаче може да се дължи и на модернизация на технологиите или смяна на горивната база. На този етап, в сумарния анализ,  е отчетено само нарастването на дела на използваната като гориво биомаса, за която не се калкулират емисии. След обработка на всички данни ще бъде извършен анализ и на възможните други причини по инсталации. Аналогично, увеличението на емисиите се разглежда като увеличаване на производствената дейност, като и тук важат същите условности, обект на последващ анализ.

Отпадането на инсталация от схемата при всички случаи означава или намаление на капацитета под прага за участие или отнемане на разрешително, поради неспазване на изискванията на други режими (например, неиздаване на комплексно разрешително), което е вързано с ограничение на капацитета или спиране на дейността.

При всичките условности към момента, ето как изглежда картинката по сектори (Легенда за означенията в таблицата, както и детайлните данни по сектори, можете да видите от тук):

Ако приемем, че:

• количеството на емисиите е индикатор за производствената дейност и се абстрахираме от другите възможни причини за изменението им;
• при растеж на фирмите, е нормално производството да нараства спрямо първата година от периода, т.е  минимумите през 2008 г. не са индикатор за криза;
• за 2011г. са докладвали 100% от инсталациите само в секторите  Пренос на горива и Производство на вар. за останалите сектори данните не са окончателни;

наличните данни показват :

1. Пикът на кризата  обхваща 2009 и 2010г. ( с равен брой сектори с минимум на емисиите):
   • през 2009г. кризата засяга секторите: Пренос на горива; ТЕЦ; Топлофикации ; Целулоза и хартия; Стъкло; Вар; Дървообработване ; Метали
   • 2010г. състоянието на криза се запазва в секторите Топлофикации и Стъкло, като в такава влизат и секторите Рафинерии;  Керамика ; Текстил ; Фармацевтика; Химикали ; Оранжерии;
2. По наличните към момента данни, през 2011г.  от засегнатите вече сектори, в същото състояние на криза остава само Оранжерии, но се засягат устойчиви до момента сектори, като Цимент, Храни, напитки и тютюн, както и инсталациите за Комбинирано производство на енергия.
3. Най-бързо от кризата се възстановява и регистрира растеж към 2011г. сектор Текстил, следван от сектор Стъкло;
4. Последователно и с устойчива  тенденция на растеж от кризата излизат и секторите Пренос на горива и ТЕЦ. Не толкова категорично, с положителни тенденции е и сектор Метали, като там определящи за тази тенденция са инсталациите от Цветната металургия.
5. В неустойчиво състояние, след пика на кризата, са секторите Целулоза и хартия, Вар и Фармацевтика. Там обаче и данните за 2011 са доста непълни.
6. Към края на 2011г., ако намалението на емисиите не се дължи на друго,  освен на свиване на производството, най-неблагоприятни са тенденциите в сектор Цимент (всички докладвали инсталации имат спад на емисиите спрямо 2010г., една инсталация спира работа), следван от Оранжерии (от докладвалите инсталации, две отпадат,  една има положителен ръст, една отрицателен),  и Комбинирано производство не енергия (където обаче тенденцията може да се измени при обработка на всички данни)

Направените изводи са визуализирани в следващата таблица с една сумарна оценка от изведените в обобщената таблица показатели.

Така изглеждат нещата на този етап и при направените допускания. Дали в действителност са достоверни изводите, ще видим на следващата стъпка – анализ на тенденциите в консумацията на горива (количество и микс) и произведената продукция…..

Напоследък темата за шистовия газ става все по-гореща. И се нагорещява не само, защото аха-аха да се сключи договор с Шеврон и така – година и половина, но и заради случайно, или не, изпуснат през медиите сигнал, че това зависи не от някакви технически или екологични критерии, а от едно засегнато его.

Когато има безпокойство по обществено значими въпроси, би трябвало тези, в чиято компетентност е засегнатият сектор, да предоставят достатъчно и коректна информация по същество, която да дава отговор именно на тези въпроси.

Не да се поставят нови контра въпроси.

Не да се лепят етикети на питащите.

Не може да се обявяват за врагове на българските интереси всички, които искат да участват във вземането на решения по въпроси, от които зависи бъдещето им и по тази причина търсят информация.

Не може да се подмята година и половина в публичното пространство темата за договора с Шеврон, а да се чака информация по въпроса чак след сключване на договора. Това създава усещане, че мнението на хората няма значение.

За това време, Шеврон, която в сайта си пише, че е придобила земята за проучване, или компетентните органи, можеха да дадат една картина на екологичният статус на района сега, да маркират чувствителните зони и компоненти, да изготвят критерии за това, докъде може да стигне интервенцията в/у тях, да предоставят подробна информация за технологията на извършване на проучването.  /Технологията не се измисля сега. Има аспекти, които зависят от конкретната среда, но освен тях другото е ясно. / Не думи, на които трябва да се вярва сляпо, а технически документи и анализи, на базата на които да се дискутира.

За всяка нова технология, особено за такава с негативен имидж, са необходими повече време и усилия, за да се осигури обществена приемливост.  “Всичко на масата”, както казва новият президент.

При предишния протест срещу шистовия газ, слушах една дама да казва, че еколозите протестирали, защото са неинформирани. После се оказва, че от 3 до 5 човека мътят водата, като всяват паника с “невярна” информация.

Та нали затова протестират хората? Че няма информация от официалните институции.

А кой трябваше да предостави достоверна информация? И защо не я предостави?

Много подходящо, /всъщност задължително/, беше проучването и добивът на шистов газ да бъдат включени в екологичната оценка на енергийната стратегия. Разбира се, там няма и дума за тази технология.

Като реакция на протестите се предоставя научно-популярна /повече популярна/ информация. Основният акцент в “дискусията” обаче е в това, как ще намалим зависимостта от руския газ, как по тръбите ще потече един много, ама много евтин газ. Пък ако не го искаме, поне ще си знаем, че го имаме (какво са едни милиони за Шеврон, дето ще ги инвестира за проучване). И на фона на тези райски благинки, рискът е като от ауспуха на една кола, “вервайте”, /приемливост на риска не се постига с неглижиране на опасностите/. Пък и едни 30 милиона долара ще ни дадат. Ей така, от любов!

/Да им се чуди човек на французите! Не разбраха ли, че има една компания, която дава маса пари, само и само поколенията в Европа да си знаят имат ли, или не, шистов газ. Явно те не искат техните поколения да знаят, че на света има и друго, освен ядрена енергия, въпреки далаверата!/

Този начин на информиране е мерило за това, доколко управляващите уважават и оценяват интелектуалните възможности на електората си. Явно смятат, че тази територия се населява от зомбирани идиоти. Това отношение е меко-казано обидно.

Все пак сме в ерата на Интернет. Като няма официална информация от нашите власти, всеки се информира от където може. За мен са си напълно достоверни данните от Агенцията по околна среда на САЩ, на Комисията към френския парламент, на Петролната агенция на Южна Африка и на няколко престижни института (вече съм ги цитирала повечето). Ако някой мисли друго – да ги опровергае, но с подобни на техните анализи.

Основната информация, която така-наречените разпространители на невярна информация подават в публичното пространство, според мен има същия произход. Когато обаче се премине в полето на протестите, неминуемо тезите се орязват до най-въздействащото послание и то, в случая като антитеза на успокоителното “риск няма”,  всява паника чрез акцент върху рисковете. Но не тези 3-5 човека са виновни нещата да преминат в тази плоскост. За да се дискутира конструктивно, трябва да се излезе от политическите окраски и да се осигури чуваемост за техническите аргументи и на двете страни.

Та относно основните аргументи на властимащите, които според мен звучат нелогични и неубедителни:

• За това, че след като установим имаме ли шистов газ, може да решим, че няма да го добиваме на този етап

Това противоречи на всякаква икономическа логика. От какъв зор Шеврон ще инвестира в проучване, че и пари отгоре ще дава, и после няма да търси никаква възвращаемост на инвестициите. Има разчетен риск да не открие залежи, но ако открие, по каква причина няма да иска да добива. И доколкото проучванията тряят години, подозирам, че в случай на откритие, пак ще се разиграе сценарият със “завещаните енергийни договори”, които нямат разваляне без загуби. Но това да го мислят следващите управляващи. Шеврон със сигурност се е застраховала за такова развитие на нещата.

• За вината пред поколенията, ако не придобием знанието за това, имаме ли шистов газ.

Това е много удобно изместване на проблема. Същината не е искаме ли, или не, да се извърши това проучване, а липсата на информация за технологията и гаранциите за потенциалните щети от него. Дори всичко да е чисто като технология и процедура, самото премълчаване и отместване на въпроса, поражда съмнение. А и формулирането на решението на МС, че някаква дейност може да почне предварително, че ще се дадат пари предварително, навежда на мисълта, че няма да носим точно тази вина.

• За ниската цена на шистовия газ

Министър Трайков прави изводи на базата на цената в САЩ и Полша, което само по себе си дава зависимостта на цената от мащаба на добива. Вместо да взема като референтна цената в Полша, можеше да приложи тази зависимост и да оцени при мижавия прогнозен потенциал, който имаме в сравнение с Полша, колко ще струва газът у нас.

Има и още нещо –каква цена може да понесе конкретният пазар? Тук ми се иска да цитирам Джон Бугенхаген от подкрепяната от Сорос San Leon Energy Plc, който очаква големи печалби в добива на шистов газ в Полша:

“Ако получавате $ 4 за вашия газ в САЩ, тук вие получавате $ 8, което означава, че мога да получа същата печалба, като произвеждам два пъти по-малко газ.”.

А за колко ли ще се продава в България? От опит знаем, че ние сме най-безропотните потребители.

• За процеса на проучване – има ли разлика между технологията на проучване за конвенционален и за шистов газ. Казаха, че няма. Проучването е по “класическия начин”.

А така ли е?

По тази тема информацията в нета е доста оскъдна. Големите компании някак прескачат темата и разбираемо защо. От друга страна, в нашата нормативна база, на етапа на проучване (за конвенционален газ) се включва и тестов добив. Звучеше странно при шистовия газ да не се извършва такъв, а за да се тества дебита на този газ, начинът на тестов добив  може да бъде само хидравлично пропукване.

Все пак, намерих достоверен източник, който доказва точно това – има разлика в технологията на проучване и тя е аналогична на разликата в технологията на добив:

Шел газ кандидатства за лиценз за проучване за шистов газ в Karoo Basin Gas, Южна Африка. Съгласно законодателството на Южна Африка, като част от процедурата за подаване на апликационната форма, компанията организира обществено обсъждане, изготвя и представя в Петролната агенция План за управление на околната среда /линкът е на Golder Associates, наета от Шел да изготви анализите, самия план и да организира обсъждането/. В този план са описани детайлно всички етапи на процеса, идентифицирани са всички рискове и са предвидени мерки за тяхното предотвратяване, както и мерки за овладяване на последствията при отклонение от заложените параметри на процесите. (Забележете, че всичко това се прави преди да се сключи какъвто и да е договор. Компанията просто кандидатства за лиценз.)

Фигурата от плана показва кои са основните стъпки при проучване за шистов газ. За всеки кладенец, в който след вертикален сондаж се докаже наличие на шисти, потенциално съдържащи газ, се преминава към проектиране и изпълнение на хоризонтален сондаж и тестово пропукване. Ако резултатите от теста не докажат търговски потенциал, се прави нов сондаж и т.н.т.

Това, че е задължително да се извърши и хидравлично пропукване на етапа на проучване, се дискутира и в процеса на консултации с обществеността в Южна Африка. Според Шел няма друг начин да се добие необходимата информация без тази стъпка. Предполагам, че и Шеврон биха казали същото, обаче се крият зад политиците и нищо не казват. А това е тънката разлика с проучването за конвенционален газ.

Между другото, все пак Петролната агенция на Южна Африка налага мораториум върху проучването за шистов газ до получаване на по-пълна информация за рисковете, като приема да изчака резултатите от стартиралото тази година проучване на Агенцията по околна среда на САЩ. А страната има вече опит в добива на шистов газ от периода на 60-70 години на миналия век.

Вчера беше подхвърлена идея за мораториум и у нас, но ако парламентът предложи и реши. Не знам това какво беше и струва ли си да се дискутира.

Питам се, защо сега?

Дали защото утре е крайният срок за това, държавата  да прояви интерес към дадената ни възможност, а тя се сети в началото на септември?

Дали е кризисен PR, с цел отклоняване на напрежението в социалната посока, но с виновник ЕК?

Или и двете?

Тази директива е факт от юни, 2009г. Възможността да ползваме преходен период, която ни е дадена с тази директива, изискваше от нас само да подготвим аргументиран план. Както се казва във вица с този, дето молил Господ да спечели от тотото, трябваше да си пуснем поне фиша.

На 20.09.2011г., на сайта на МИЕТ беше качен за обществено обсъждане въпросният план. Това е меко казано несериозно. Няма да коментирам това, на което се опитах да дам гласност още в началото на миналата година -за последствията, сроковете и как протече изготвянето и обсъждането на тези планове на държавите, които сериозно искат да ползват тази възможност – Чехия и Полша. Нотката на възможно поражение в днешните публикации – как ние ще се борим, едва ли не, сега ще си отвоюваме правото на това, но ЕК ще реши, ме карат да мисля, че май отбиваме само номера и посочваме предварително виновник.

Стига вече с този номер за страшната ЕК и канските усилия от наша страна да се борим за правата си! Това някак си не върви в днешно време. Както и заглушаването на скандал с друг скандал.  Вече почнаха да се застъпват и рано или късно ще стигнат критична маса.

А дали не може да се направи нещо за онези 9 500 000 квоти от резерва [1], които останаха блокирани за Кремиковци? Дори и някаква част от него да заработи сега или през 2012г. , все пак за него са изчислени  по 1 900 000 на година. На пръсти се броят предприятията, които имат квоти от такъв порядък.   При деблокиране на  цялото количество биха останали квоти за разпределяне на всички кандидатстващи /за нищожни количества, в сравнение с тази цифра/ малки участници. За тези блокирани квоти си спомням /от последното съобщение на МОСВ преди утвърждаването на плана за разпределение/, че се канцелират в  края на периода, ако не бъдат използвани.  При какви условия обаче става деблокирането им, и дали изобщо има такава възможност, не стана ясно…

Състояние на резерва “нови участници” по данни от регистъра на ЕС и съобщението:

Общо в списъка за “известни нови участници” към 04.2010г  бяха 56 инсталации [2]

документи:
[1]Решение на ЕК от 26.04.2010г. за инструктиране на администратора на европейския регистър за вписване на Националния план за разпределение на квоти за 2008-2012г. на България, с което всъщност стартирахме участието си в схемата /Решения на Комисията по нашия план/
[2] Национален план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове за периода 2008-2012 г.)
[3] МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА КВОТИ ЗА ЕМИСИИ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ НА НОВИ УЧАСТНИЦИ В ЕВРОПЕЙСКАТА СХЕМА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕМИСИИ

Другият формуляр, за докладване на методологията за разделяне на подинсталации и определяне на критерии,  още не е достъпен на български.

А това са посочените гранични координати:

Срокът за представяне на верифицираните доклади на операторите, участващи в схемата за търговия с емисии за изготвяне на първоначалното разпределение на безплатни квоти за периода 2013-2020г. е  15.07.2011г.

Доклади предоставят всички работещи инсталации, съгласно посочените в директивата критерии за това.

Докладите са два - за описание на методиката за разделяне на подинсталации и за набиране на базови данни  и се изготвят по  утвърден формат и в съответствие с Общите правила  за преходно разпределение към член 10а на Директивата за европейската схема за търговия с емисии.

Допълнителна информация:

Законодателство на ниво ЕС:

Съгласно член 11 на Директивата за Европейската схема за търговия с емисии (Директива 2003/87/ЕС):

1. Всяка държава-членка публикува и представя пред Комисията
най-късно до 30 септември 2011 г. списък с инсталациите на нейна
територия, които попадат в приложното поле на настоящата
директива, както и количеството квоти, разпределени безплатно
на всяка инсталация на нейна територия, изчислено в съответствие
с правилата, посочени в член 10а, параграф 1 и член 10в.

Член 10а регламентира общите правила за разпределение на безплатни квоти. Член 10в – дерогациите от тези правила, за преходно разпределение на безплатни квоти и за сектор “електроенергетика”.

Окончателният вариант на правилата по член 10а, така наречените “Правила за преходно безплатно разпределение“, беше приет с решение 2011/278/EU от 27.04.2011г.

За да се изпълни изискването на член 11 от Директивата и да се докладва до края на септември, страните-членки трябва да съберат необходимите данни от работещите инсталации и да обработят първоначалните квоти с така наречения междусекторен коефициент за нормиране на общото количество спрямо  определения таван. За следващия период резервът за нови инсталации е до 5%.

Събирането на данни се отнася,  съгласно член 7 от решението за правилата, както следва за:

Член 7
Събиране на базови данни
1. За всяка работеща инсталация, отговаряща на условията за безплатно разпределяне на квоти по член 10а от Директива 2003/87/ЕО, включително инсталациите, които се експлоатират само в отделни случаи, по-специално инсталациите които се държат в резерв или в готовност за включване, и инсталациите, работещи по сезонен график, държавите-членки трябва да съберат от съответния оператор цялата съответна информация и данни относно посочените в приложение IV параметри за периода, през който инсталацията е работила от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2008 г. или съответно, в случаите, когато това е приложимо — от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2010 г.

Определението за работещи инсталации е дадено в решението за правилата така:

Член 3
Определения
За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:
а) „работеща инсталация“ („incumbent installation“) означава всяка инсталация, извършваща една или повече от дейностите, посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, или дейност, обхваната за пръв път от Европейската схема за търговия с емисии съгласно член 24 от цитираната директива, която:
i) е получила разрешително за емисии на парникови газове преди 30 юни 2011 г.; или
ii) реално се експлоатира, получила е преди 30 юни 2011 г. всички съответни екологични разрешителни, включително, ако е необходимо, комплексно разрешително по Директива 2008/1/ЕО, и е постигнала преди 30 юни 2011 г. съответствие
с всички останали критерии, определени в националната нормативна уредба на съответната държава-членка, въз основа на които инсталацията е получила разрешително за емисии на парникови газове;

За улесняване и уеднаквяване на приложението на правилата за всички държави-членки, успоредно с тяхното утвърждаване, ЕК осигури изготвянето на ръководства и форми за събиране на информацията, необходима за изготвяне на разпределението. Всички ръководства (без това, касаещо новите участници в схемата: „нов участник“ по Директивата означава: — всяка инсталация, извършваща една или повече от дейностите, посочени в приложение I, за която е получено разрешително за емисии на парникови газове за първи път след 30 юни 2011 г.) са достъпни на английски от сайта на ЕК.

Събирането на информация от инсталациите се извършва чрез 2 стандартизирани форми – за описание на методиката на определяне на подинсталации и критерии и за базовите данни.

Докладите подлежат на задължителна верификация:

Член 8 (решение за общи правила…)
Верификация
1. В процеса на събиране на данните съгласно член 7 държавите-членки трябва да приемат само такива данни, които са верифицирани като задоволителни от верификатор. Процесът на верификация трябва да се отнася до доклада за използваната методика и докладваните параметри, посочени в член 7 и приложение IV.

Национално законодателство

С последното изменение на ЗООС (ДВ, бр.42, от дата 03.06.2011 г) са направени следните допълнения, свързани с транспониране на европейското законодателство:

Към Преходните и заключителни разпоредби  е включен параграф, с който се  определя срок  за представяне на докладите от операторите:

§ 29. Докладите по чл. 131и, ал. 8 за периода от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2010 г. се представят в Изпълнителната агенция по околна среда до 15 юли 2011 г.

Този срок е разумен от гледна точка на работата, която впоследствие трябва да извърши регулаторът до края на септември.

Не е така обаче за операторите и верификаторите, на които се падат изготвянето и респективно, верификацията на докладите. Особено на фона на това, че решението за правилата е факт от месец май, и много преди това, като проект.  Ръководствата и формите са от април. Сроковете по Директивата пък са ясни от 06.2009г.

По въпроса за формата и правилата:

Към член 131и е добавена цитираната по-горе алинея 8:

(8) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2011 г.) За включването в списъка по чл. 131б, ал. 2 операторите на инсталации по приложение № 7 изготвят доклади за дейността си съгласно реда и изискванията за форма, одобрени със заповед на компетентния орган по чл. 131а, ал. 3.

Където:

чл. 131б(2) Компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 публикува и представя пред Европейската комисия най-късно до 30 септември 2011 г. списък с инсталациите на територията на страната, които попадат в обхвата на схемата за търговия с емисии на парникови газове за периода от 2013 г. нататък, както и количеството квоти, разпределени безплатно на всяка инсталация.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2011 г.) За периода 2013 – 2020 г. разпределението на безплатни квоти за емисии на парникови газове на инсталации, различни от генератори на електроенергия и инсталации за улавяне на въглероден диоксид, се осъществява в съответствие с решение на Европейската комисия за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии, публикувано в “Официален вестник” на Европейския съюз.

По данни на нашия регулатор – очаква се скоро да бъдат публикувани преводи на български на ръководствата, които ще са достъпни от сайта на ИАОС. Форми за докладите са били получени от ЕК на български в края на май и сега се проверява превода, след което също ще бъдат достъпни.

В съответствие с т.5 към член 7 от решението на ЕК за правилата,няма проблем да се използва темплейта от сайта на ЕК, т.е. не се налага да се чака българската версия, за да се започне събиране на данни и подготовка за верификация, но операторите няма да могат  да докладват крайния, верифициран доклад в този вид.

Държавите-членки могат да поискат от оператора да използва електронен образец за попълване на данните или да специфицират файловия формат за подаване на данните. Държавите-членки са длъжни обаче да приемат ползването от оператора на всякакъв електронен образец или всякаква спецификация на файлов формат, публикувани от Комисията за целите на събирането на данни по настоящия член, освен ако съответният образец или спецификация на файлов формат на държавата- членка не изискват попълването поне на същите данни.

]]> http://ghg-reporting.com/blog/2011/06/10/ets2012-20/feed/ 0 http://ghg-reporting.com/blog/2011/06/09/shale-gas-3/ http://ghg-reporting.com/blog/2011/06/09/shale-gas-3/#comments Thu, 09 Jun 2011 09:25:47 +0000 Лена Георгиева http://ghg-reporting.com/blog/?p=2877 Допускайки, че вземащите решение нямат време да търсят и още по-малко, да ни предоставят на нас (и най-вече на засегнатите в района на Нови пазар) информация за добива на шистов газ, предлагам още един документ. Това е проект на план за бъдещи проучвания и анализи на Агенцията по околна среда на САЩ (02.2011). Целта е да се  идентифицират причините за вече станалите инциденти с негативно въздействие в/у баланса и качеството на водата, прогнозиране на бъдещи проблеми и изготвяне на адекватни мерки за тяхното предотвратяване. /Целият обем дейности се очаква да бъде изпълнен до края на 2013г./

Това е по повод една теза на министър Трайков, че риск за водата няма, понеже нивата за добив (пропукване)  са доста под нивото на подземните води. Надявам се да повярва на американците и да анализираме какво да очакваме у нас. Или на европейците: В доклада, който се изготвя за френското правителство са описани и анализирани всички реални инциденти в САЩ (допълнителни подробности ще бъдат включени в крайния доклад). Освен това, комисията по доклада е посетила местата на добив в САЩ. Водени са разговори с всички страни – газови компании, доставчици на химикали, регулаторни органи и местни власти, неправителствени организации и населението в близост.  Събрани са множество официални документи и доказателства. Изводът е същият – има много неизвестни и са необходими допълнителни анализи, за да се гарантира чрез регулация, че последствията са приемливи.

Възможните инциденти и последствия обаче, зависят от конкретната площадка и приложимите за нея алтернативи на технологията. Не можем да използваме едно към едно резултатите от проучванията за някоя площадка в САЩ или Франция. Ние трябва да идентифицираме нашите си сценарии и да изготвим собствени мерки.

Реалност е, че не всички рискове могат да бъдат предотвратени. А когато се реализират негативни последствия е необходимо да се гарантира, че съществуват механизми за защита на правата на засегнатите. В много случаи размерът на щетите ще се оспорва от причинителите. в съда. Тогава ощетените ще трябва да докажат този размер с доказателства. За да ги представят, те трябва да са били информирани преди началото на усвояване на площадката за всички потенциални въздействия и компоненти на средата, които могат да бъдат засегнати и да са събрали необходимите документи за установяване на измененията. А още по-добре, ако са се сетили да заложат базовите параметри, по които ще се определят настъпили промени, в договора с титулярите на разрешения/концесионерите. Това си е на теория. на практика  в нашия случай, няма как  някой от потенциалните засегнати да е информиран, поради пълната липса на информация.

А ето и един цитат от този план, касаещ притесненията на обикновените американци за справедливото прилагане на правосъдието по околна среда:

Заинтересованите страни изразиха загриженост относно приложението на правосъдието по околна среда по отношение дейностите, свързани с газовите сондажи, като се отбелязва, че хората с по-нисък социално-икономически статус е по-вероятно да дадат съгласие за  договорености за сондиране, защото те не  разполагат с ресурси, с които да ангажират  политици и агенции, за да повлияят на избора на алтернативи. Освен това,  споразуменията за сондиране са между собствениците на земя и  операторите на кладенците, което означава, че наемателите и съседите могат да имат малък или никакъв принос в процеса на вземане на решения.

Каква ли е разликата между социално-икономическия статус на американските фермери и средно-статистическият собственик на земя в Нови пазар? Какви са възможностите за въздействие на последните в процеса на вземане на решение? И кой изобщо е запознал нашите собственици за някакви алтернативи и за техните права? И какви права имат, след като, ако не сключат доброволно договор, това ще стане по съдебен път.

Ето как изглежда решението по въпроса със земята и правата, в Закона за подземните богатства (ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г.)

Чл. 74. (1) Регистрирането на откритие на подземни богатства и вписването му в регистъра на откритията на находища на подземни богатства не променя собствеността, предназначението и ползването на недвижимия имот на повърхността на земята.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г.) Предоставените разрешения за търсене и проучване или за проучване или концесии за добив дават право на титуляря на разрешението или на концесионера да предприеме самостоятелно съответните правни и фактически действия за постигане на споразумение с титулярите на права на земята в предоставената площ, които го препятстват или затрудняват за осъществяването на дейностите по разрешението или концесията и на съответния договор.

Чл. 75. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г.) Титулярят на разрешение за търсене и проучване или за проучване или концесионерът и собственикът на земята могат да сключат договор, с който в полза на титуляря на разрешението или на концесионера се учредява вещно право на ползване върху земята за срока на разрешението или на концесията и се определят условията, редът и обезщетението за ползването на земята.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 47 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г.) Ако не се постигне съгласие по ал. 1, заинтересованата страна отнася въпроса за разрешаване пред министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който в зависимост от естеството на работите, тяхната продължителност и въздействието им върху земните недра и околната среда може да направи искане чрез областния управител по местонахождението на земята до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството за принудително отчуждаване на частните имоти или на част от тях с оглед нуждите на проучването и добива на подземните богатства по реда на глава трета от Закона за държавната собственост и след предварително равностойно обезщетяване. Искането за отчуждаване се придружава със скица-проект въз основа на данни от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти.

(3) Начинът на обезщетяване на собственика и цената на имота се посочват от областния управител по местонахождението на имота след потвърждение на министъра на финансите и на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(4) Имотът се счита за отчужден, когато се изплати определеното обезщетение или когато се издаде нотариален акт за собственост на отстъпения в обезщетение имот.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, следва реда, определен в законите, които уреждат промяната в предназначението на земята, в случай че тя е земеделска, от държавния горски фонд, общинска или от друг характер.

(6) При условията на ал. 2 въвеждането във владение се извършва по административен ред.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Ако в тригодишен срок от принудителното отчуждаване на имота концесионерът не е предприел действия по изпълнението на работния проект, бившият собственик или областният управител има право да поиска от административния съд по местонахождението на имота да отмени принудителното отчуждаване и да постанови възстановяване на даденото от двете страни.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г.) След прекратяване на дейностите по разрешението за търсене и проучване или за проучване или по концесията за добив титулярят или концесионерът е длъжен да предприеме всички мерки за възстановяване на уврежданията на земята в съответствие с условията на договора по ал. 1, разрешението за търсене и проучване или за проучване или концесията за добив, действащото законодателство по опазване на околната среда, други приложими закони и сключения договор.

(9) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г.) Решенията по предходните алинеи се съобщават на заинтересованите страни от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, по реда на Гражданския процесуален кодекс. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в двуседмичен срок от съобщението. Решението на Върховния административен съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

Обезщетението се определя не по пазарни принципи, а от администрацията. Размерът се определя “въз  основа на вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането на земята” – нещо, което не се знае на този етап, защото няма опит, няма теоретични оценки.

Чл. 76. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г.) Обезщетенията по чл. 75, ал. 1 се определят въз основа на вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането на земята от дейностите по разрешението за търсене и проучване или за проучване или на концесията за добив и съответния договор.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г.) Ако се окаже, че след прекратяване на разрешението за търсене и проучване или за проучване или на концесията за добив земята не може да послужи за предишното си предназначение, имотите се отчуждават по реда на Закона за държавната собственост.

Това означава, че сега трябва да се оценят потенциалните вреди, за които нищо не знаем, и по-скоро отричаме, че такива се очакват. При тази ситуация, какво ли обезщетение да очакват собствениците на земи? А ако се замърси водата? С нея се захранват не само договорените площи. В закона има условия за финансови гаранции за възстановяване на първоначалния статус (само на разрешените площи), но също така се допуска, че може и да не е възможно (чл.76., ал 2). Размерът на тези средства дали покрива и нарушения на статуса на всички земи и хора в зоната на водоснабдяване от потенциално засегнат водоизточник?. Не вярвам, защото законовият текст касае само района, за който е разрешението/концесията. Такава гаранция би трябвало да е в резултат на закона за екологичните щети…

Много са въпросите, които чакат отговор. И то от официалните органи. Едно систематизирано представяне на рисковете, за които има информация, и адресираните спрямо тях регулаторни и други мерки, на този етап все ще е нещо. А и така ще излязат пропуските, които трябва да се запълнят.

А защо мисля, че промените в регулацията трябва да се случат преди да се даде разрешение за търсене, което дава право за концесия в последствие по закон (при нас е още по-гарантирано с дадения бонус от 30 млн. евро, ако се отчита, че и инвестициите са огромни – разходът за един кладенец е от порядъка на 10-20млн. долара по сметки за Полша или два пъти по-голям от този в САЩ)?

В същият този закон, който предвижда възможности за отнемане на правата за проучване и добив на различни етапи при съществуваща заплаха за околната среда, има и една клауза, която всъщност гарантира на притежателя на разрешение или концесионен договор, че бъдещи промени в законодателството  не могат да влияят в/у неговата дейност. Т.е., дори и да измислим допълнителни изисквания и мерки за контрол след време, те няма да са задължителни, ако въвеждат ограничения, извън тези по договора.

Чл. 63. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г.) При изменения в българското законодателство, които ограничават правата или причиняват материални щети на титуляря на разрешение за търсене и проучване или за проучване или на концесионера, при искане от негова страна се изменят условията на сключения договор с оглед възстановяване на правата и интересите му, съответстващо на първоначално сключения договор.

На тази база всички превантивни мерки в резултат на бъдещи анализи са безсмислени. Договорите могат да бъдат прекратени само при доказани последствия.

Изобщо, много са подводните камъни, за които ще разберем в бъдеше. Моите изводи са основно в сферата на екологичните аспекти на регулацията ни. Чисто правните въпроси по неоспоримостта на условията в разрешенията и в договорите със собствениците на земи, сключени при  недостатъчна информираност на една от страните, не са в моите компетенции, но се надявам някой компетентен да ги обясни.

В него са анализирани 48 басейна, попадащи в границите на 32 страни. (В България попада част от Карпатско-балканският басейн (стр.VI-21), който обаче не е детайлно проучен). Изложени са наличните данни, методологията на оценка и самите оценки на потенциала, както и на различните фактори, от които зависи реализацията му.  Има и кратка информация за основните играчи и активността им в различните държави.

Ето как изглежда картината за Европа:

Ние сме в другите (3) Румъния, Унгария, България

Като използва и резултатите от този доклад, Международната енергийна агенция днес публикува специален доклад “Навлизаме ли в златната ера на газа?”. В него се разглеждат прогнозите за добив и консумация и цените за добив на конвенционален и неконвенционален газ,  третират се рисковете и ползите от разширяване на добива на неконвенционалния газ и което е особено важно според мен – развитието на адекватна регулаторна рамка.

Съгласно Директивата за геоложко съхранение на СО2, до 30.06.2011г. трябва да докладваме в Брюксел за напредъка си по транспонирането й, като определянето на местата за съхранение е част от този доклад. С решение от февруари тази година, ЕК предостави на страните-членки въпросник, стандартизиращ формата на докладване. Един от въпросите е следният:

4.3. По какъв начин националното законодателство гарантира, че пригодността на дадена геоложка формация като обект за съхраняване е определена в съответствие с критериите, посочени в приложение I към тази директива?

Цитираните критерии обхващат резултати от три етапа на проучване на потенциалните места, като последният е свързан с оценка на опасността и риска:

Характеризирането на опасността обхваща пълния спектър от потенциални условия на експлоатация, за да се провери сигурността на комплекса за съхранение.
3.3.2.Оценка на излагане на въздействието — основава се на характеристиките на околната среда и на разпределението и дейностите на населението над комплекса за съхранение, и вероятното поведение и съдба на CO2, изтекъл от потенциалните пътеки, установени при етап 3.3.1.
3.3.3.Оценка на последиците— основава се на чувствителността на конкретни видове, общности или местообитания спрямо потенциално изтичане, установено при етап 3.3.1. По целесъобразност тя включва последствията от излагането на повишени  концентрации на CO2 в биосферата (включително почва, морски седименти и бентосни води (задушаване, хиперкапния) и занижено ниво на pH в тези околни среди вследствие на изтичане на CO2. Тя също така включва оценка на въздействията от други вещества, които е възможно да присъстват в изтичащите потоци от CO2 (било то попаднали в инжектираните потоци примеси или нови вещества, възникнали при съхранението на CO2). Тези последствия се взимат предвид в редица времеви и пространствени скали и се свързват с редица различни обеми на изтичане.
3.3.4. Характеризиране на риска — включва оценка на сигурността и целостта на мястото в краткосрочен и дългосрочен план, включително оценка на риска от изтичане при предложените условия на използване, и на възможно най-неблагоприятните въздействия върху околната среда и човешкото здраве. Характеризирането на риска се извършва въз основа на оценката на опасността, излагането и последиците. То включва оценка на източниците на несигурност, установени по време на етапите по характеризиране и оценка на мястото за съхранение, и когато е осъществимо — описание на възможностите за намаляване на несигурността.

Питам се, дали преди да докладваме пред ЕК, ще получим информация за това, на какъв стадий са тези оценки за набелязаните потенциални места и по какви критерии са определени те?

Та в това ръководство ясно се описва етапа на оценка на потенциалните места за съхранение и неговата роля за гарантиране на адекватна регулация на национално ниво в унисон с целите на Директивата:

The CCS Directive was developed on the basis that the regulatory framework for geological storage should be based on an “integrated risk assessment for CO2 leakage, including site selection requirements designed to minimise the risk of leakage, monitoring and reporting regimes to verify storage and adequate remediation of any damage that may occur” (Recital 7).

Е, ние транспонирахме Директивата, явно имаме вече и набелязани места, обаче на каква база? Къде са интегрираните оценки на риска и как регулативните текстове отразяват спецификата на приложението у нас?

Междинен доклад ( 21-ви април 2011 г) на комисията, която съветва френското правителството по икономическите, социални и екологични аспекти, свързани с добива на шистов газ  (окончателният ще бъде готов утре, но ще бъде публикуван в средата на юни) – изведени са препоръки за стъпките, които трябва да се изминат, преди да се разреши добивът за търговски цели.

След като спазихме срока за представяне на националния план (30.06.2010), но в суматохата не остана време за екологичните оценки, проведохме обществено обсъждане на тези оценки в началото на този месец.

Междувременно, планът беше върнат за корекции от ЕК в началото на тази година. Дали са отразени в новия вариант препоръките от оценките и общественото обсъждане не е ясно. На сайта на ЕК още не е  качен коригираният план, а само обяснение към направените промени във връзка със забележките.  Няма го и на сайта на МИЕТ.

Основните забележки, освен за съгласуване на сметките по отделните части на плана и несъответствие на някои цели с ангажиментите  ни, са свързани с финансовото осигуряване на плана. Направи ми впечатление забележката, че се разчита почти изцяло на европейски фондове, чиятo разполагаемост е несигурна, предвид времевия обхват на плана.

Правилата за преходно безплатно разпределение на квоти за периода 2013-2020г. на ЕСТЕ

С дата 25.05.2011г. са направени промени във формата за набиране на данни. Това обаче не е последен вариант. ЕК препоръчва, преди да се попълни, да се иска информация от компетентния орган, защото се очаква да бъдат отразени и резултатите от допитването за изтичане на въглерод – индиректни емисии. Изготвени са и допълнителни указания за набирането на данни.

Управление на отпадъците

МОСВ обяви консултация по проекта на нов Закон за управление на отпадъците. /Срок до 10.06.2011г./ В него е отделено място и на това, кога един отпадък престава да е отпадък и кога и как става суровина.