За класическите методи, които ме провокираха да пиша това – накрая. Искам да обърна внимание малко на контекста, в който се вписва публичния отпечатък на говоренето за шистовия газ у нас.
Напоследък темата за шистовия газ става все по-гореща. И се нагорещява не само, защото аха-аха да се сключи договор с Шеврон и така – година и половина, но и заради случайно, или не, изпуснат през медиите сигнал, че това зависи не от някакви технически или екологични критерии, а от едно засегнато его.
Когато има безпокойство по обществено значими въпроси, би трябвало тези, в чиято компетентност е засегнатият сектор, да предоставят достатъчно и коректна информация по същество, която да дава отговор именно на тези въпроси.
Не да се поставят нови контра въпроси.
Не да се лепят етикети на питащите.
Не може да се обявяват за врагове на българските интереси всички, които искат да участват във вземането на решения по въпроси, от които зависи бъдещето им и по тази причина търсят информация.
Не може да се подмята година и половина в публичното пространство темата за договора с Шеврон, а да се чака информация по въпроса чак след сключване на договора. Това създава усещане, че мнението на хората няма значение.
За това време, Шеврон, която в сайта си пише, че е придобила земята за проучване, или компетентните органи, можеха да дадат една картина на екологичният статус на района сега, да маркират чувствителните зони и компоненти, да изготвят критерии за това, докъде може да стигне интервенцията в/у тях, да предоставят подробна информация за технологията на извършване на проучването. /Технологията не се измисля сега. Има аспекти, които зависят от конкретната среда, но освен тях другото е ясно. / Не думи, на които трябва да се вярва сляпо, а технически документи и анализи, на базата на които да се дискутира.
За всяка нова технология, особено за такава с негативен имидж, са необходими повече време и усилия, за да се осигури обществена приемливост. “Всичко на масата”, както казва новият президент.
При предишния протест срещу шистовия газ, слушах една дама да казва, че еколозите протестирали, защото са неинформирани. После се оказва, че от 3 до 5 човека мътят водата, като всяват паника с “невярна” информация.
Та нали затова протестират хората? Че няма информация от официалните институции.
А кой трябваше да предостави достоверна информация? И защо не я предостави?
Много подходящо, /всъщност задължително/, беше проучването и добивът на шистов газ да бъдат включени в екологичната оценка на енергийната стратегия. Разбира се, там няма и дума за тази технология.
Като реакция на протестите се предоставя научно-популярна /повече популярна/ информация. Основният акцент в “дискусията” обаче е в това, как ще намалим зависимостта от руския газ, как по тръбите ще потече един много, ама много евтин газ. Пък ако не го искаме, поне ще си знаем, че го имаме (какво са едни милиони за Шеврон, дето ще ги инвестира за проучване). И на фона на тези райски благинки, рискът е като от ауспуха на една кола, “вервайте”, /приемливост на риска не се постига с неглижиране на опасностите/. Пък и едни 30 милиона долара ще ни дадат. Ей така, от любов!
/Да им се чуди човек на французите! Не разбраха ли, че има една компания, която дава маса пари, само и само поколенията в Европа да си знаят имат ли, или не, шистов газ. Явно те не искат техните поколения да знаят, че на света има и друго, освен ядрена енергия, въпреки далаверата!/
Този начин на информиране е мерило за това, доколко управляващите уважават и оценяват интелектуалните възможности на електората си. Явно смятат, че тази територия се населява от зомбирани идиоти. Това отношение е меко-казано обидно.
Все пак сме в ерата на Интернет. Като няма официална информация от нашите власти, всеки се информира от където може. За мен са си напълно достоверни данните от Агенцията по околна среда на САЩ, на Комисията към френския парламент, на Петролната агенция на Южна Африка и на няколко престижни института (вече съм ги цитирала повечето). Ако някой мисли друго – да ги опровергае, но с подобни на техните анализи.
Основната информация, която така-наречените разпространители на невярна информация подават в публичното пространство, според мен има същия произход. Когато обаче се премине в полето на протестите, неминуемо тезите се орязват до най-въздействащото послание и то, в случая като антитеза на успокоителното “риск няма”, всява паника чрез акцент върху рисковете. Но не тези 3-5 човека са виновни нещата да преминат в тази плоскост. За да се дискутира конструктивно, трябва да се излезе от политическите окраски и да се осигури чуваемост за техническите аргументи и на двете страни.
Та относно основните аргументи на властимащите, които според мен звучат нелогични и неубедителни:
- За това, че след като установим имаме ли шистов газ, може да решим, че няма да го добиваме на този етап
Това противоречи на всякаква икономическа логика. От какъв зор Шеврон ще инвестира в проучване, че и пари отгоре ще дава, и после няма да търси никаква възвращаемост на инвестициите. Има разчетен риск да не открие залежи, но ако открие, по каква причина няма да иска да добива. И доколкото проучванията тряят години, подозирам, че в случай на откритие, пак ще се разиграе сценарият със “завещаните енергийни договори”, които нямат разваляне без загуби. Но това да го мислят следващите управляващи. Шеврон със сигурност се е застраховала за такова развитие на нещата.
- За вината пред поколенията, ако не придобием знанието за това, имаме ли шистов газ.
Това е много удобно изместване на проблема. Същината не е искаме ли, или не, да се извърши това проучване, а липсата на информация за технологията и гаранциите за потенциалните щети от него. Дори всичко да е чисто като технология и процедура, самото премълчаване и отместване на въпроса, поражда съмнение. А и формулирането на решението на МС, че някаква дейност може да почне предварително, че ще се дадат пари предварително, навежда на мисълта, че няма да носим точно тази вина.
- За ниската цена на шистовия газ
Министър Трайков прави изводи на базата на цената в САЩ и Полша, което само по себе си дава зависимостта на цената от мащаба на добива. Вместо да взема като референтна цената в Полша, можеше да приложи тази зависимост и да оцени при мижавия прогнозен потенциал, който имаме в сравнение с Полша, колко ще струва газът у нас.
Има и още нещо –каква цена може да понесе конкретният пазар? Тук ми се иска да цитирам Джон Бугенхаген от подкрепяната от Сорос San Leon Energy Plc, който очаква големи печалби в добива на шистов газ в Полша:
“Ако получавате $ 4 за вашия газ в САЩ, тук вие получавате $ 8, което означава, че мога да получа същата печалба, като произвеждам два пъти по-малко газ.”.
А за колко ли ще се продава в България? От опит знаем, че ние сме най-безропотните потребители.
- За процеса на проучване – има ли разлика между технологията на проучване за конвенционален и за шистов газ. Казаха, че няма. Проучването е по “класическия начин”.
А така ли е?
По тази тема информацията в нета е доста оскъдна. Големите компании някак прескачат темата и разбираемо защо. От друга страна, в нашата нормативна база, на етапа на проучване (за конвенционален газ) се включва и тестов добив. Звучеше странно при шистовия газ да не се извършва такъв, а за да се тества дебита на този газ, начинът на тестов добив може да бъде само хидравлично пропукване.
Все пак, намерих достоверен източник, който доказва точно това – има разлика в технологията на проучване и тя е аналогична на разликата в технологията на добив:
Шел газ кандидатства за лиценз за проучване за шистов газ в Karoo Basin Gas, Южна Африка. Съгласно законодателството на Южна Африка, като част от процедурата за подаване на апликационната форма, компанията организира обществено обсъждане, изготвя и представя в Петролната агенция План за управление на околната среда /линкът е на Golder Associates, наета от Шел да изготви анализите, самия план и да организира обсъждането/. В този план са описани детайлно всички етапи на процеса, идентифицирани са всички рискове и са предвидени мерки за тяхното предотвратяване, както и мерки за овладяване на последствията при отклонение от заложените параметри на процесите. (Забележете, че всичко това се прави преди да се сключи какъвто и да е договор. Компанията просто кандидатства за лиценз.)
Фигурата от плана показва кои са основните стъпки при проучване за шистов газ. За всеки кладенец, в който след вертикален сондаж се докаже наличие на шисти, потенциално съдържащи газ, се преминава към проектиране и изпълнение на хоризонтален сондаж и тестово пропукване. Ако резултатите от теста не докажат търговски потенциал, се прави нов сондаж и т.н.т.
Това, че е задължително да се извърши и хидравлично пропукване на етапа на проучване, се дискутира и в процеса на консултации с обществеността в Южна Африка. Според Шел няма друг начин да се добие необходимата информация без тази стъпка. Предполагам, че и Шеврон биха казали същото, обаче се крият зад политиците и нищо не казват. А това е тънката разлика с проучването за конвенционален газ.
Между другото, все пак Петролната агенция на Южна Африка налага мораториум върху проучването за шистов газ до получаване на по-пълна информация за рисковете, като приема да изчака резултатите от стартиралото тази година проучване на Агенцията по околна среда на САЩ. А страната има вече опит в добива на шистов газ от периода на 60-70 години на миналия век.
Вчера беше подхвърлена идея за мораториум и у нас, но ако парламентът предложи и реши. Не знам това какво беше и струва ли си да се дискутира.
